КОИ СМЕ НИЕ
НАШАТА ИСТОРИЯ
Да плавам далече, далече с кораб, през девет морета в десето бе единствената мечта в детството ми.
Да стигам до бреговете на далечни страни, да опознавам странни култури и обичаи, да се запознавам с интересни хора и да разказвам за тези пътешествия на другите беше юношеската ми представа за щастие. Това с кораба е естествен избор, защото детството ми имаше аромат на море и сол, и премина тичащо по пясъците на родния бряг.
После пораснах. Казаха ми, че с края на детството прибираме в килера играчките и мечтите. Време е за сериозния живот. Усещах, че нещо не се връзва, но другите бяха живели и патили, а нали на тях е редно да се доверяваме. Живота ме отведе от родния бряг, но мечтата да „отплавам“ отвъд хоризонта остана. И тази мечта изкачаше от всеки завой, когато се носех самоотвержено по пътя начертан от разума, отговорностите и задълженията, поети към другите.
След достатъчно дългото пребиваване между „трябва и нетрябва“ разбрах, че е животоспасяващо да се преместя в реалността на „искам и неискам“.
Искам да пътувам и сърцето ми да замира от възторг пред хребет, бряг и тътен на водопад, пред странен танц и рози разцъфтели по раменете на чуждоземска мадона. Искам да притихвам сред звуците на джунгла и безкрайността на скални лунни пейзажи.
„Светът е книга и тези, които не пътуват, четат само една страница от нея.“
Св. Августин
Приех това сбъдване за моя мисия и добавих към нея радостта от съпреживяването на всяко пътешествие с хора, които също като мен искат да „отплават“ отвъд хоризонта на рутината.
Дааа, Свети Августин е прав:“ Светът е книга и тези, които не пътуват, четат само една страница от нея“. За нас дали ще прелистваме само тази една страница или ще преминем вдъхновено през цялата книга, от кора до кора е личен избор.
Аз съм щастлива, че направих своя. Стегнах раницата си и съм готова за път. Ако и Вие сте готови за радостите на пътешественика нека да поемаме по пътя заедно. Там накъдето сърцето и интуицията Ви водят.